Европа е изправена пред нарастващи разходи за щети, свързани с климата, нарастващ натиск върху публичните финанси и подновени дебати относно конкурентоспособността и сигурността. Пълното прилагане на Регламента на ЕС за възстановяване на природата е стратегическа инвестиция в здравето, сигурността и икономическата устойчивост на Европа, а не просто правно задължение, според нов научен коментар на Консултативният научен съвет на европейските академии (EASAC).
150 милиарда срещу 1,8 трилиона
В коментара се посочва, че очакваните разходи за възстановяване на увредените екосистеми в Европа — около 150 милиарда евро — се компенсират от ползи, които са поне десет пъти по-големи благодарение на предотвратените загуби от бедствия, подобряването на общественото здраве, по-голямата устойчивост на климатичните промени и засилената продоволствена и водна сигурност.
„Възстановяването на природата не е лукс за околната среда. Това е основно управление на риска“, казва проф. Томас Елмквист, директор по околната среда на EASAC и водещ автор*. „В момент, в който Европа харчи милиарди за справяне с наводнения, суши, горски пожари и въздействия върху здравето, възстановяването на екосистемите е една от най-разумните превантивни инвестиции, които можем да направим.“
Увредената природа увеличава риска за Европа
Природните системи в Европа вече са силно накърнени. Само 1,4 % от горите в Европа остават недокоснати, а едва 3,3 % от земята е с минимална човешка намеса, според Коментара. Тези загуби са пряко свързани с нарастващите щети от наводнения, намаляващата плодородност на почвата, отслабените въглеродни резервоари в горите и нарастващия риск от горски пожари.
Дългогодишните икономически модели, които третират природата като нещо, от което може да се лишим, вече не отразяват научните доказателства. Здравите екосистеми са в основата на нашата икономика. Те защитават инфраструктурата, стабилизират хранителните системи и намаляват публичните разходи за реагиране при бедствия и здравеопазване. „Пренебрегването на икономическата роля на природата е сериозна икономическа и стратегическа грешка“, казва Елмквист. „Неокласическата икономика продължава да подценява ролята на природата и биоразнообразието за икономическото развитие. Но когато екосистемите се нарушат, разходите се поемат от гражданите, застрахователите и правителствата.“
Коментарът определя незабавни възстановителни действия с голямо въздействие в три ключови екосистеми.
